Прегърни любовта


***
Прегърни любовта,
все едно се е случила,
все едно е билá,
тежка, цяла, прочувствена.

Все едно вече всичко
е изпито докрай
и с пияна глава
обожаваш света.

Разходи се във дните,
в които си цял,
и от мъничко болка
изтръпваш до бяло,
и от бърза целувка
летиш над града.

Прегърни любовта,
все едно е заспала,
все едно е пропуснала
точния влак.
И сега там на гарата,
в белия сняг,
някой някого винаги
с нежност ще чака.

Мария Канева, 2018

Одраскаха

***

Одраскаха душата ми
красивите неща.
Те с мене поиграха си.
И да, щастлива бях.

Одраскаха душата ми
копнежите по здрач.
И тежко инфектирана,
и безразлична, бях.

Като ранено коте
в дъжда
под някой храст
днес благославям лятото
и любовта прекрасна.

И всеки поглед, хвърлен,
изпълнен със живот.
И крехката ни твърдост,
И „не“-то
от любов.

И нежните очи,
Загледани далече
в мечтите на душата,
в оная светлина
която все затискаме
направо със ръце…

Изгаряйки безстрашно,
невежи, съвършени.

Мария Канева, 4 февруари 2018

Такава мекота и нежност


***

Такава мекота и нежност
на въздуха,
като в гласа
на някой, който
е бил лош,
на някой, който си обичал,
но си отблъснал
от любов.

И ето-този ноемврийски
и мрачен ден
ме разтопи,
когато не очаквах нежност,
нито цветя, нито звезди.

През облаците тъмни, слепи
как просто ме пое в ръце,
със въздуха си мек превзе ме,
отнесе ме докрай в нощта.

И как не искам да умирам,
и колко жива съм била!
И как вълшебни са дърветата
с разделящите се листа!

Мария Канева, ноември 2017

Ръце, които като мрежи

Diego Valero

***

Ръце, които като мрежи
са ни оплитали
до смърт,

Ръце, които са ни спрели.
Ръце, които ни държат.

Но като чай се изпарява
в безкрая всичката любов.

И непознати подминават
лицето, мокро от любов.

03.03.2019
Мария Канева

Земята беше много топла


картина: Мила Василева

***
Земята беше много топла
и цялата любов попи.
Потънаха
пред очите ни
златните
меки
дни.

Изпадна през рамо,
изплъзна се
верността.

Пътеките наводнени
станаха
на река.

Животът ми се сбогува
с най-ценните си
перца.

Опитвам вкуса на утре
облечена
и сама.

март 2019
Мария Канева

Пресрещат се лъчи и студ


снимка: David Mor

***

Пресрещат се лъчи
и студ.
Обиди, сгънати в писмо.
Разпределените години,
разпръснати на пух и прах.

Пресрещат се целувки чужди
с ръце,
отворили врата.
Във този свят танцуват
всички,
но сякаш без да разберат.

И в миг,
понякога се случва-
замръзваме
от поглед мек,
дошъл едва да ни докосне…

и всичко е възможно пак.

03.03.2019
Мария Канева

Translation for friends, better than google, needs more editing
***
Beams of light
meet the cold.
Insults, folded in
a form.

Allocated years,
All,
Scattered on
A dust and fuzz.

Kisses of stranger meet
Hands that open
Hidden doors.

People’re dancing in the world,
Though they often
Just don’t know.

And there comes a second,
It might happen-
We might freeze
From a gentle look, there
Just to touch the soul – “hello”

All our life
Becomes again
Fine and beautifully
Possible.

Пеещата поетеса

Мария Канева – пеещата поетеса

GETTING AWAY


GETTING AWAY

I will go to the roots of a tree
Begging for its courage
For its secret

I need to know how
to live
Under the cover
Of this black and dusty mist

REF

Getting away
Getting away from here
Finding a friend
Finding a friend out there
Searching for smile
Gentle and full of tears
Having a hand
To hold all these years
Finding a friend
Finding a friend out there
Having a hand
To hold all these years
All these sad days

2.
I will go to the home
Of the ants
Begging for their treasure
For their secrets
I need to know how to breathe
Being so damn small
In this huge and cruel world.

REF

Getting away
Getting away from here
Finding a friend
Finding a friend out there

Searching for smile
Gentle and full of tears
Having a hand
To hold all these years

Finding a friend
Finding a friend out there
Getting away
Having a hand to wipe all there tears
All these sad days

Maria Kaneva

Събрахме си дрипите, ценните камъни

снимка:Mustafa Seven

***
Събрахме си дрипите,
ценните камъни
и сълзите пръснати
в шепа.

Събрахме, завързахме,
скрихме,
потулихме,
и ето ни-нови и весели.

Блещука росата,
разнежва ни вятърът,
и скоро животът
ще свърши.

Зад нас се търкалят
мечти-
златни прътове
и удрят ни все
през лицето.

Каквото можахме-можахме!
Издраскахме!
В следата ни няма ръждиво.
Боля, но ще спре
А и залезът идва
с прегръдка сърдечна на живо.

Мария Канева
13.02.2019г.

We’ve gathered all our precious rugs,
The priceless stones,
The tears sprayed
In cupped hands.

We’ve gathered all, we roped, we hid,
Here we are-brand new and full of joy.
The shimmering dew,
The gentle breeze,
And all life soon will be gone.

Behind us Dreams are
rolling –
With their golden rods –
And hit us in the face,
We used to it, as always.

What we could do- we’ve done!
We somehow climbed it up.
There is no rust traced behind.
The pain still stays, but it will stop
Here is the sunset, that’ opening
Its huge live hug.

Умееш ли да се отпускаш във ръцете


***
Умееш ли да се отпускаш
във ръцете
на реалността?
Със грапавия си език
незнайни чувства
те близват
по крака.
Умееш ли да се отпускаш?

Умееш ли да се оставяш
в ръцете на живота?
На погледа му лош,
внезапно стоплен,
да кажеш: “Да“ ?
Умееш ли да готвиш?

Умееш ли скръбта?
Умееш ли да чакаш?
Умееш ли напразното мечтаене?

Умееш ли да се отпускаш
във ръцете
на реалността.

Мария Канева, 22 януари 2019

Натрупаните ти богатства

***
Натрупаните ти богатства,
преглътнати,
напълно скрити,
натъпканите под леглата,
обичаните
със години.

Те винаги стоят отхвърлени,
спасени някак
по брега,
когато носят се водите ти
студени
бясно
през глава.

И няма как да си ги върнеш.
Забавяш, и се разширяваш,
докосваш на морето вечно
солените води с уста.

Мария Канева, 19 януари 2019

Показва се… една усмивка-

***
Показва се…
една усмивка-
ръка,
замръзнала за миг.

Върхът на айсберга
е всичко.
Водите пак ще изравниш.

Размърдва се далече,
с ехо,
дълбоко в теб,
което спи.

И малко камъче да тръгне,
напълно ще те разруши.

Мария Канева, 19 януари 2019

Няма да се свърши лещата разсипана

***
Няма да се свърши лещата разсипана.
Няма Бабата да се разсее.
Винаги ръцете
ще са вързани,
Печката за мен ще тлее.

Винаги полекичка, небрежно
Ще показвам вместо пръстче-кокалче
И сърцето ще подскача бясно.
Тъмната гора със зверове
ще е най-лиричното
богатство.

Но понякога си казвам: Стига!
Спри се, Събуди се, Изкрещи!
Скъсай с
тоя груб живот и ласките му.

Просто го надвий.

Мария Канева, 9 януари 2019

The chores will never be over.
The old witch won’t detract.
My hands will always be tied up.
The stove will smoulder, ready for me.

And always so slowly, like a trickster
I will show instead of a finger- little knuckle
And the heart will bounce wildly and fast.
The Dark Forest with all its beasts
will be my only longed home.

But sometimes I say to myself
Enough!Just wake up!, And scream
Break with this rude life and its touch.
And go ahead against it.

Мария Канева, 8 януари 2019