Прегърни любовта


***
Прегърни любовта,
все едно се е случила,
все едно е билá,
тежка, цяла, прочувствена.

Все едно вече всичко
е изпито докрай
и с пияна глава
обожаваш света.

Разходи се във дните,
в които си цял,
и от мъничко болка
изтръпваш до бяло,
и от бърза целувка
летиш над града.

Прегърни любовта,
все едно е заспала,
все едно е пропуснала
точния влак.
И сега там на гарата,
в белия сняг,
някой някого винаги
с нежност ще чака.

Мария Канева, 2018

Одраскаха

***

Одраскаха душата ми
красивите неща.
Те с мене поиграха си.
И да, щастлива бях.

Одраскаха душата ми
копнежите по здрач.
И тежко инфектирана,
и безразлична, бях.

Като ранено коте
в дъжда
под някой храст
днес благославям лятото
и любовта прекрасна.

И всеки поглед, хвърлен,
изпълнен със живот.
И крехката ни твърдост,
И „не“-то
от любов.

И нежните очи,
Загледани далече
в мечтите на душата,
в оная светлина
която все затискаме
направо със ръце…

Изгаряйки безстрашно,
невежи, съвършени.

Мария Канева, 4 февруари 2018

Такава мекота и нежност


***

Такава мекота и нежност
на въздуха,
като в гласа
на някой, който
е бил лош,
на някой, който си обичал,
но си отблъснал
от любов.

И ето-този ноемврийски
и мрачен ден
ме разтопи,
когато не очаквах нежност,
нито цветя, нито звезди.

През облаците тъмни, слепи
как просто ме пое в ръце,
със въздуха си мек превзе ме,
отнесе ме докрай в нощта.

И как не искам да умирам,
и колко жива съм била!
И как вълшебни са дърветата
с разделящите се листа!

Мария Канева, ноември 2017

Размърдва се денят като картина,

***
Размърдва се денят
като картина,
в която недовършени
и мокри,
се плъзват мигове
един към друг.

С очи те търся,
но те няма тук.

Ръката ми
избърсва малка
капка
и спира
в гръбчето
на рамката.

„Глупачка!“-
ме залива
Залезът.

Мария Канева, 12 ноември 2018

Заинатявам се да бъда тъжна

***
Заинатявам се да бъда тъжна,
когато съм.
Затворен да остане куфарът.
Обичам сенките
и зимните студени дни.
Тревожните очи са толкова човешки.
За малко ще съм жива тук.

Запазвам си вкуса на мокрите листа,
на чакането с дни, с минути дълги,
в които се решават толкова неща.

Кое да нацелувам по-напред-
ръцете, с нежната им геометрия,
сърцата, с детските им страхове…

и времето изтекло.

Мария Канева, октомври 2018
снимка: Mila Vasileva

Зад въздуха издишан

***
Зад въздуха издишан,
зад беглите усмивки,

зад всичките ухаещи,
протегнати
цветя,

зад всичките преглътнати през сълзи думи,
скрити
завинаги да замълчат.

И също, зад оградата,
щастлива с котки,

и също зад гърба
на влюбени деца,

промъква се като ветрец,
като потрепване на огън

една стокилограмова
тъга.

Мария Канева, октомври 2018

снимка: Мила Василева

Превръщам се във цвете

***

Превръщам се във цвете.
Стаена неподвижно,
забравена на слънцето,
отпусната в дъжда.

Какво ще спре при мене?
Какво ще ме отмине?
Какво ще ме ужили
по голата ръка.

Превръщам се във цвете.
Стаена неподвижно.
Зависима от въздуха
съвсем като човек.

И тези пеперуди,
Които ме облитат…
Как силно ме привличат!
Как могат да летят!

Превръщам се във цвете.
Красива непременно
по вътрешно усещане.
Завинаги ли влизам
дълбоко във нощта?

Превръщам се във цвете.
Тъй временна и кратка.
Горещо осъзната
във острата зора.

Мария Канева, Октомври 2018
снимка: Мила Василева

Как искам зимата

Как искам зимата да дойде!
Да ме притисне със снега,
да ме обвие като буба,
дъхът ми
да струи
едва.

Да ме облъхне
с леден вятър,
със свежест,
остра като нож.

Да угаси от раз мечтите,
на раните – коричка лед.

Че жилото им е голямо.
И като въглен, и пчела.
Не мога да ги различа.

Като заседнала стрела,
която пазя,
и изваждам.

Мария Канева, септември 2018

Целувките

Целувките на слънцето
и после-
на дъжда,
и после-
пак на слънцето,
и после-
на дъжда.

На пътя съм примряла
като цветче
без дом,
избягала и хваната
в ръцете на деня.

Замаяна от топлото,
пияна
от любов,
обляна
със внимание,
обичана
дълбоко.

05.07.2018

Прегръдките

Прегръдките
и нежността

и хващането
за ръката

усещам като одеяло
дълбоко някъде в съня.

Душа душата ми пресреща
за миг
и после
се топи,

и как, защо
кога, какво е –

това са стъпки
без следи.

Но за сърцето ми пътечка
направена е
във деня.

Вървя, чета,
треви разглеждам,

обгърната от топлина.

03.08.2018
Мария Канева

Със нежност, мекота

***
Със нежност,
мекота,
и на усмивката
със скритите цветя,

с едва родения
в гласа въпрос,
за който думите
ги няма,

и цялата душа
като парфюм
разляна…

Такава твоя снимка
си направих.

Мария Канева
22.06.2018

Пристига лятото и всичко се стаява,

***
Пристига лятото
и всичко се стаява,
притиска се към мен
в нощта.

Отново съм момиче малко,
очакващо
вълшебния любим
със поглед на елен.

И всичко, за което
си живял,
и всичко, точно както
си представяш-
сега пътува
с всеки миг
към теб.

С парфюма на река
в нощта,
с оркестрите, затънали
в трева,
със пръснати светулки-
въздишки от душа…
Сърцето ми забавя, и забавя…
едва се справя.

Мария Канева, май 2018

Във тъмното, във сенките прикрити


Във тъмното,
във сенките прикрити,

където само ароматът
на розите
расте,

и никой жив човек не стъпва от години,

където се промъкваш
с разляното кафе,

със детските мечти,
в съня отвити,

там спрях и те видях,

и всичко се реши.

Оставам във ръцете на щурците,
във човката на славея,
на жабите в гърлата,
в прегръдките
на мокрите цветя.

Мария Канева, май 2018